Едно
четалце,
Омотано
с бомбаджийска тел –
искрящо
жълта –
като
седефено мънисто –
цвят
на закопано, старо злато.
Чакалнята
на автогара –
когато
си изпуснал влака.
Ръждивите
варели.
Козле
заклано насред двора.
Ботушките
чиито ципове,
намазани
със парафин,
отново
ми заяждат.
Баба
ми, която ми подава
филия
с лютеница,
направена
от нея
и
безкрайно вкусна.
Картини
от изложбата
на
мойто детство …
Няма коментари:
Публикуване на коментар