Аз те имам.
Ти ме имаш.
Дни и часове
се разпиляват –
Защо не бъдем Ние,
в тоя миг, във който
виждаш ме по-ясно,
отвъд посребрелите коси,
и поглед сведен.
(ПП.
На масата дими
кафе бинградско,
И Фиц очаква своя Шут,
на чаша бренди от Сандседж.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар