На село

Едно четалце,

Омотано с бомбаджийска тел –

искрящо жълта –

като седефено мънисто –

цвят на закопано, старо злато.

Чакалнята на автогара –

когато си изпуснал влака.

Ръждивите варели.

Козле заклано насред двора.

Ботушките чиито ципове,

намазани със парафин,

отново ми заяждат.

Баба ми, която ми подава

филия с лютеница,

направена от нея

и безкрайно вкусна.

Картини от изложбата

на мойто детство …

А може би ти трябва някой
да те сваля на земята,
когато се зарееш в небесата,
туй което слага ти юздата
и те яхва по тъмата ...

Прости ти
римата ми -
плитка,
навярно
питаш се -
фасул ли бе
или пък притка :)

Ако се интересувате от боба-приткар, обърнете се към Чочо-Интелектуалеца от Трекляно. Той най-вероятно ще има нервите и търпението да хвърли обилна светлина по въпроса :)

"С мене, интелектуалците в България ставаме един"
Чочо

Ние /На Юли/

Аз те имам.

Ти ме имаш.

Дни и часове

се разпиляват –

Защо не бъдем Ние,

в тоя миг, във който

виждаш ме по-ясно,

отвъд посребрелите коси,

и поглед сведен.

(ПП.

На масата дими

кафе бинградско,

И Фиц очаква своя Шут,

на чаша бренди от Сандседж.)