На село

Едно четалце,

Омотано с бомбаджийска тел –

искрящо жълта –

като седефено мънисто –

цвят на закопано, старо злато.

Чакалнята на автогара –

когато си изпуснал влака.

Ръждивите варели.

Козле заклано насред двора.

Ботушките чиито ципове,

намазани със парафин,

отново ми заяждат.

Баба ми, която ми подава

филия с лютеница,

направена от нея

и безкрайно вкусна.

Картини от изложбата

на мойто детство …

А може би ти трябва някой
да те сваля на земята,
когато се зарееш в небесата,
туй което слага ти юздата
и те яхва по тъмата ...

Прости ти
римата ми -
плитка,
навярно
питаш се -
фасул ли бе
или пък притка :)

Ако се интересувате от боба-приткар, обърнете се към Чочо-Интелектуалеца от Трекляно. Той най-вероятно ще има нервите и търпението да хвърли обилна светлина по въпроса :)

"С мене, интелектуалците в България ставаме един"
Чочо

Ние /На Юли/

Аз те имам.

Ти ме имаш.

Дни и часове

се разпиляват –

Защо не бъдем Ние,

в тоя миг, във който

виждаш ме по-ясно,

отвъд посребрелите коси,

и поглед сведен.

(ПП.

На масата дими

кафе бинградско,

И Фиц очаква своя Шут,

на чаша бренди от Сандседж.)

По празници понякога си задавам въпроса - какво е църквата, какво е Бог, има ли рай с ангелчета с крилца  J, в ада ли живеем или сме само в чистилището  J. Някак си с времето и книгите (нищо сериозно), филмите си направих една хипотеза за света, за вселената. И тъй като нямам никакви доказателства, а ми се вижда интересно реших да го постна тук в тая тема. Според мой приятел (философ по образование) тоя поглед бил много близо до кантианството (Имануел Кант).

Та ние приемаме света за даденост, разчитайки че това което ни дават сетивата е реалната картина на нещата, но понякога ума ни ни подсказва и други обяснения на случващото се около нас. Общо казано според мене е наивно да се вярва сляпо на сетивата и че те отразяват 100% от всичко, което се случва около нас. Логично е да предположим, че природата или бог са определили да виждаме такава реалност в която можем да променим нещо. Да работим, да учим, да общуваме със себеподобните си и всичко друго е скрито за нас. И най-вероятно това че виждаме нещо просто като камък например е много, много субективна представа. Науката доказа, че всичко около нас е енергия, но начините по които е групирана тази енергия е Информация в чист вид. Аз мисля, че това което виждаме с очите си е просто форма присъща по скоро на индивида, отколкото на света. Форма която може да се запълни със различно количество и сложност Информация. Всяка живинка би трябвало да има своя форма в която живее и можем само да гадаем как ни възприема със своите сетива и каква е нейната реалност. И ако всичко е информация то и самите ние сме информация.

Живота е нещо уникално, защото е единственото нещо което може да променя (смислено) околната си среда, да се движи в океана от информация и то преди всичко с ума си, като може да насити формата на своя свят с повече информация и енергия - да се възвиси или с по-малко - да пропадне. Във филми като "Тайната" се говори че привличаме към себе си такива материални или духовни неща, ситуации за каквито мислим и в които наистина вярваме. От казаното по-горе, света, всичко което съществува е сбор от реалностите на всички живи същества. Според мене всичко е живот дори и простия камък за който говорих по-горе.

Кой е Бог?

Може би това са правилата по които става всичко. Добро, зло, изкуство? Субективни понятия.

Всеки върви по своя (може би безкраен път, по силата на правилата) към реалността която отговаря на неговите разбирания. По пътя си хората се разделят - може би това е смъртта.

Криле

По-силни стават крилата ми след всяко подрязване!

Макар да треперя над всяко перце, като скъперник над злато.

Та нали във всяко едно живее небето.

Но пък как силни ще станат накрая крилата ми!

Ще литна високо нагоре от ръба на земята.

За кратко.

После е края на времето.

Ти

Ти дойде и зимата свърши.

Погледнах те – сведе глава

и нещо в мене прекърши,

отново роди се света.

                  - - -

И пак вървя във хладната утрин,

но вече вдигнал яка . . .