Някога, някога мислех си,
че държиш заключено слънцето..

А сега усмивката ти - полуистина,
ще се изгуби в тълпата.

Нима се излъгах във твоята искреност-
стъкло във ръката.

Разми се в мъглата моята вяра и истина,
че възможно е и другояче да бъдат нещата.

Доброто

Всеки крепи в динамичен баланс материалното си положение. Един живее в масивна, красива къща. Друг в боксониера. Трети се топли с кашони и вестници на улицата. Въпреки материалното от всеки си зависи дали се чувства добре. Колкото са по-тежки условията – толкова повече дух трябва за да си добре и да си добър.

Първо е да си в хармония със себе си, защото да се опитваш да си добър без да постигнеш душевен мир е все едно да предлагаш на околните кашони от скъпи стоки без да има нещо в тях. Празни кашони. Какъв е смисъла да пожелаеш „Приятен ден“, ако не го мислиш – празен плик без картичка.

Казват, че щастието е „стока“, която можеш да дариш и без да притежаваш. Но не и добротата.

На село

Едно четалце,

Омотано с бомбаджийска тел –

искрящо жълта –

като седефено мънисто –

цвят на закопано, старо злато.

Чакалнята на автогара –

когато си изпуснал влака.

Ръждивите варели.

Козле заклано насред двора.

Ботушките чиито ципове,

намазани със парафин,

отново ми заяждат.

Баба ми, която ми подава

филия с лютеница,

направена от нея

и безкрайно вкусна.

Картини от изложбата

на мойто детство …

А може би ти трябва някой
да те сваля на земята,
когато се зарееш в небесата,
туй което слага ти юздата
и те яхва по тъмата ...

Прости ти
римата ми -
плитка,
навярно
питаш се -
фасул ли бе
или пък притка :)

Ако се интересувате от боба-приткар, обърнете се към Чочо-Интелектуалеца от Трекляно. Той най-вероятно ще има нервите и търпението да хвърли обилна светлина по въпроса :)

"С мене, интелектуалците в България ставаме един"
Чочо

Ние /На Юли/

Аз те имам.

Ти ме имаш.

Дни и часове

се разпиляват –

Защо не бъдем Ние,

в тоя миг, във който

виждаш ме по-ясно,

отвъд посребрелите коси,

и поглед сведен.

(ПП.

На масата дими

кафе бинградско,

И Фиц очаква своя Шут,

на чаша бренди от Сандседж.)

По празници понякога си задавам въпроса - какво е църквата, какво е Бог, има ли рай с ангелчета с крилца  J, в ада ли живеем или сме само в чистилището  J. Някак си с времето и книгите (нищо сериозно), филмите си направих една хипотеза за света, за вселената. И тъй като нямам никакви доказателства, а ми се вижда интересно реших да го постна тук в тая тема. Според мой приятел (философ по образование) тоя поглед бил много близо до кантианството (Имануел Кант).

Та ние приемаме света за даденост, разчитайки че това което ни дават сетивата е реалната картина на нещата, но понякога ума ни ни подсказва и други обяснения на случващото се около нас. Общо казано според мене е наивно да се вярва сляпо на сетивата и че те отразяват 100% от всичко, което се случва около нас. Логично е да предположим, че природата или бог са определили да виждаме такава реалност в която можем да променим нещо. Да работим, да учим, да общуваме със себеподобните си и всичко друго е скрито за нас. И най-вероятно това че виждаме нещо просто като камък например е много, много субективна представа. Науката доказа, че всичко около нас е енергия, но начините по които е групирана тази енергия е Информация в чист вид. Аз мисля, че това което виждаме с очите си е просто форма присъща по скоро на индивида, отколкото на света. Форма която може да се запълни със различно количество и сложност Информация. Всяка живинка би трябвало да има своя форма в която живее и можем само да гадаем как ни възприема със своите сетива и каква е нейната реалност. И ако всичко е информация то и самите ние сме информация.

Живота е нещо уникално, защото е единственото нещо което може да променя (смислено) околната си среда, да се движи в океана от информация и то преди всичко с ума си, като може да насити формата на своя свят с повече информация и енергия - да се възвиси или с по-малко - да пропадне. Във филми като "Тайната" се говори че привличаме към себе си такива материални или духовни неща, ситуации за каквито мислим и в които наистина вярваме. От казаното по-горе, света, всичко което съществува е сбор от реалностите на всички живи същества. Според мене всичко е живот дори и простия камък за който говорих по-горе.

Кой е Бог?

Може би това са правилата по които става всичко. Добро, зло, изкуство? Субективни понятия.

Всеки върви по своя (може би безкраен път, по силата на правилата) към реалността която отговаря на неговите разбирания. По пътя си хората се разделят - може би това е смъртта.

Криле

По-силни стават крилата ми след всяко подрязване!

Макар да треперя над всяко перце, като скъперник над злато.

Та нали във всяко едно живее небето.

Но пък как силни ще станат накрая крилата ми!

Ще литна високо нагоре от ръба на земята.

За кратко.

После е края на времето.

Ти

Ти дойде и зимата свърши.

Погледнах те – сведе глава

и нещо в мене прекърши,

отново роди се света.

                  - - -

И пак вървя във хладната утрин,

но вече вдигнал яка . . .

МЕДИИТЕ - ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА ИЛИ ПЪЛНА ЛУДНИЦА

        Прочетох внимателно няколко статии за напускането на "Господари на ефира" от БТВ. Телевизията обслужвала интереси на Първанов и приятели и поднасяла манипулираща информация на зрителите. Изхождайки от опита си, че песимизма на тоя свят си е чист реализъм ми се натрапват някои предположения. Защо пък само БТВ? Като се има предвид положението в страната и отношението на политиците към народа и всичко, не е ли допустимо (каква мека дума), че медиите в България са просто скъпи уличници, които тръгват с тоя който "извади" повече  пари. Или иначе казано със истинските силни на деня (които и да са те). Защото знаем, че "тоя който държи ножа определя кой колко сирене ще вземе" и е логично първо да отреже от сиренето на себе си.
         И защо другите медии да правят изключение? Нали имаме пазарна икономика. Търсене и предлагане. Общо казано не Демокрацията ни е виновна или Социализма или Комунизма. Не формата, а съдържанието е проблема. Лично на мен ми се живее в реалност, която съм срещал само във фантастичните романи на руските писатели :). Там където Комунизма е построен. Само че се оказва, че нямаме морал дори за реални неща като Демокрацията, та камоли за руската фантастика.
        Стигам до извода че Просвещение ни трябва на нас, българския народ. Просвещение за да се отървем от наивния ни и повърхностен поглед върху света. А! И не е лошо да си внесем пак от някъде, някоя нова ценностна система, защото дори да сме имали своя (като народ) отдавна сме я забравили и потъпкали. Защото дребните шмекеруваня които правим в ежедневието, когато се случи Шанса да ги облече във власт, придобиват толкова по-страховити размери, колкото по-голяма е властта.
         Просвещение и морал! Така ми се струва :)
         Защото иначе дори в летните вечери ще чувстваме някакъв необясним хлад. Хлад, който ни подсказва, че картините които виждаме, рисувани пред нас от медиите са пълна измислица. И всъщност живеем голи и боси на улицата посред зима ...

Same Girl - David Sanborn

Целувката ти сигурно не е от восък -

краката ни усещат пода плосък.

Камшик започва да чертае чувства в мойте вени -

войник загубил битка с най-объркващото племе...

За брака, феминизма и жените

На Пламен (Шеки)

Пак тръгвам по баира над стоматологията. Ключа е на същото място. Влизам в двора и се качвам по витите стълбички на втория етаж. Чукам на прозореца. Няма никой. Вътре работи калорифера. Изчаквам половин час пред входната врата. По баира се задава Шеки. Влизаме вътре. Нощеска са пили с приятел вино. След безуспешни опити да източим още нещо от кутията „Поморийско” взимам кухарката (класическа китара с широк гриф и пластмасови струни) и се опитвам да свиря „испансаката балада” – минорната част. Шеки ме гледа в ръцете – „Не си движи цялата китка като свириш разложени акорди – грозно е! Свиренето трябва да е грациозно!” Отказвам се. Виното развързва езика на Шеки: „Какъв е тоя Ницше? Опитвал се да си отговори на въпроси на които и господ не може да си отговори и умрял от умопомрачение – казва – всички гледат към звездите, галактиките, а какво става тука между нас им се губи.

И жените – искат да имат дете от тебе и после можели и сами. Прекалено много трудности. Прекалено много компромиси трябвало да правят за да са с тебе. Любов? Не е ли това любов – да е до мене тая жена. Нали в „добро и зло”, в „радост и грижи”! Ама нямал си пари, не си можел да издържаш семейство! Нали за това сме заедно – да решим проблемите. Само да се обичаме!

Тя изкарвала повече пари от тебе и това я правело независима. Можела без тебе. И не е въпроса кой да измие чиниите или да пусне пералнята. Не пречи това да си и ти! Какво пречи като си бачкал като животно 8 или 12 часа, да се прибереш в къщи и да изпиеш една ракия с туршийка. Ама селско било! Голема работа!"

„In vino veritas!” си казваме и аз си тръгвам. Нямам смелост да кажа това, което каза той. Не съм си го и помислял. Ще чакам да си намеря добре платена работа и някоя дама да си каже „Да той става за глава на семейство!”. Скоро – има няма стотина години :). Само да сме живи и здрави!

P.S. - Vangelis

Иска ми се да сложа моя подпис на белия лист.

Да затрия съмнението живеещо във мене - извикано на бис!

Дълбоко да поема дъх,
пълен на вятъра със аромата.
Да пусна всеки който плюе в мен,
да бъде пръв, защото там е самотата.

Да имам моя дом и както казват, "моя стряха".
Да остарея без да се смаля.
Да не досаждам на децата.
И в последния ми миг да не умира дори и сбъдната мечтата!

Една спокойна тиха красота,
издига ни над близката борова гора,
над кварталната сладкарница,
в която мъжете пият бира
и виждаш червения, кръгъл залез -
луничка на момиче в невинното безкрайно лято!

Всичко е любов

Уморих се да се взирам в слънцето.
Не открих неговата география.
Не запомних континентите му
и океаните от лава.
Толкова кръгло и голямо,
прилично на планета,
но светещо и топлещо.
Заслепи ме и сега го виждам дори,
когато не гледам в него.

Надпревара с времето

Чета сричайки.

Преполовил живота си –

уча азбуката.

Или математика:

Обичам те – обичаш ме – плюс.

Мразя те – мразиш ме – минус.

Плюс и минус е минус.

Минус и плюс – минус.

Двоичен код от

обичам и мразя те,

вместо единици и нули.

Живота ми – два байта.

Една наносекунда, програмно време –

докато всичко се събере и извади.

1 или 0 ?

Кратко и ясно,

без всякакъв смисъл.

Моят свят

Искам да живея там, където горещия тъмносин здрач се спуска над града и сгрява сърцето ми. Там където фаровете на колите и микробусите са очи на странни добри същества. Там където емблемата на Шел е просто една мидичка изхвърлена на брега от вълните, от които  изкачат разхвърляйки пръски делфини. Там където всеки предмет е жив и излъчва доброта. Там където Слави (Трифонов) не може да дойде с джипа си или поне би изглеждал смешен!

Лято

Пак газя пясъка на детството, преплетен с разноцветни стъкълца от счупени бутилки, проблясващи на слънцето. Хладния, свеж въздух донася аромат на ягоди от шатрата за плодове до пътя - пълното доказателство, че лятото измести пролетта. Ура за отбор ягодка!