Криле

По-силни стават крилата ми след всяко подрязване!

Макар да треперя над всяко перце, като скъперник над злато.

Та нали във всяко едно живее небето.

Но пък как силни ще станат накрая крилата ми!

Ще литна високо нагоре от ръба на земята.

За кратко.

После е края на времето.

Ти

Ти дойде и зимата свърши.

Погледнах те – сведе глава

и нещо в мене прекърши,

отново роди се света.

                  - - -

И пак вървя във хладната утрин,

но вече вдигнал яка . . .

МЕДИИТЕ - ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА ИЛИ ПЪЛНА ЛУДНИЦА

        Прочетох внимателно няколко статии за напускането на "Господари на ефира" от БТВ. Телевизията обслужвала интереси на Първанов и приятели и поднасяла манипулираща информация на зрителите. Изхождайки от опита си, че песимизма на тоя свят си е чист реализъм ми се натрапват някои предположения. Защо пък само БТВ? Като се има предвид положението в страната и отношението на политиците към народа и всичко, не е ли допустимо (каква мека дума), че медиите в България са просто скъпи уличници, които тръгват с тоя който "извади" повече  пари. Или иначе казано със истинските силни на деня (които и да са те). Защото знаем, че "тоя който държи ножа определя кой колко сирене ще вземе" и е логично първо да отреже от сиренето на себе си.
         И защо другите медии да правят изключение? Нали имаме пазарна икономика. Търсене и предлагане. Общо казано не Демокрацията ни е виновна или Социализма или Комунизма. Не формата, а съдържанието е проблема. Лично на мен ми се живее в реалност, която съм срещал само във фантастичните романи на руските писатели :). Там където Комунизма е построен. Само че се оказва, че нямаме морал дори за реални неща като Демокрацията, та камоли за руската фантастика.
        Стигам до извода че Просвещение ни трябва на нас, българския народ. Просвещение за да се отървем от наивния ни и повърхностен поглед върху света. А! И не е лошо да си внесем пак от някъде, някоя нова ценностна система, защото дори да сме имали своя (като народ) отдавна сме я забравили и потъпкали. Защото дребните шмекеруваня които правим в ежедневието, когато се случи Шанса да ги облече във власт, придобиват толкова по-страховити размери, колкото по-голяма е властта.
         Просвещение и морал! Така ми се струва :)
         Защото иначе дори в летните вечери ще чувстваме някакъв необясним хлад. Хлад, който ни подсказва, че картините които виждаме, рисувани пред нас от медиите са пълна измислица. И всъщност живеем голи и боси на улицата посред зима ...

Same Girl - David Sanborn

Целувката ти сигурно не е от восък -

краката ни усещат пода плосък.

Камшик започва да чертае чувства в мойте вени -

войник загубил битка с най-объркващото племе...

За брака, феминизма и жените

На Пламен (Шеки)

Пак тръгвам по баира над стоматологията. Ключа е на същото място. Влизам в двора и се качвам по витите стълбички на втория етаж. Чукам на прозореца. Няма никой. Вътре работи калорифера. Изчаквам половин час пред входната врата. По баира се задава Шеки. Влизаме вътре. Нощеска са пили с приятел вино. След безуспешни опити да източим още нещо от кутията „Поморийско” взимам кухарката (класическа китара с широк гриф и пластмасови струни) и се опитвам да свиря „испансаката балада” – минорната част. Шеки ме гледа в ръцете – „Не си движи цялата китка като свириш разложени акорди – грозно е! Свиренето трябва да е грациозно!” Отказвам се. Виното развързва езика на Шеки: „Какъв е тоя Ницше? Опитвал се да си отговори на въпроси на които и господ не може да си отговори и умрял от умопомрачение – казва – всички гледат към звездите, галактиките, а какво става тука между нас им се губи.

И жените – искат да имат дете от тебе и после можели и сами. Прекалено много трудности. Прекалено много компромиси трябвало да правят за да са с тебе. Любов? Не е ли това любов – да е до мене тая жена. Нали в „добро и зло”, в „радост и грижи”! Ама нямал си пари, не си можел да издържаш семейство! Нали за това сме заедно – да решим проблемите. Само да се обичаме!

Тя изкарвала повече пари от тебе и това я правело независима. Можела без тебе. И не е въпроса кой да измие чиниите или да пусне пералнята. Не пречи това да си и ти! Какво пречи като си бачкал като животно 8 или 12 часа, да се прибереш в къщи и да изпиеш една ракия с туршийка. Ама селско било! Голема работа!"

„In vino veritas!” си казваме и аз си тръгвам. Нямам смелост да кажа това, което каза той. Не съм си го и помислял. Ще чакам да си намеря добре платена работа и някоя дама да си каже „Да той става за глава на семейство!”. Скоро – има няма стотина години :). Само да сме живи и здрави!

P.S. - Vangelis

Иска ми се да сложа моя подпис на белия лист.

Да затрия съмнението живеещо във мене - извикано на бис!

Дълбоко да поема дъх,
пълен на вятъра със аромата.
Да пусна всеки който плюе в мен,
да бъде пръв, защото там е самотата.

Да имам моя дом и както казват, "моя стряха".
Да остарея без да се смаля.
Да не досаждам на децата.
И в последния ми миг да не умира дори и сбъдната мечтата!

Една спокойна тиха красота,
издига ни над близката борова гора,
над кварталната сладкарница,
в която мъжете пият бира
и виждаш червения, кръгъл залез -
луничка на момиче в невинното безкрайно лято!

Всичко е любов

Уморих се да се взирам в слънцето.
Не открих неговата география.
Не запомних континентите му
и океаните от лава.
Толкова кръгло и голямо,
прилично на планета,
но светещо и топлещо.
Заслепи ме и сега го виждам дори,
когато не гледам в него.

Надпревара с времето

Чета сричайки.

Преполовил живота си –

уча азбуката.

Или математика:

Обичам те – обичаш ме – плюс.

Мразя те – мразиш ме – минус.

Плюс и минус е минус.

Минус и плюс – минус.

Двоичен код от

обичам и мразя те,

вместо единици и нули.

Живота ми – два байта.

Една наносекунда, програмно време –

докато всичко се събере и извади.

1 или 0 ?

Кратко и ясно,

без всякакъв смисъл.

Моят свят

Искам да живея там, където горещия тъмносин здрач се спуска над града и сгрява сърцето ми. Там където фаровете на колите и микробусите са очи на странни добри същества. Там където емблемата на Шел е просто една мидичка изхвърлена на брега от вълните, от които  изкачат разхвърляйки пръски делфини. Там където всеки предмет е жив и излъчва доброта. Там където Слави (Трифонов) не може да дойде с джипа си или поне би изглеждал смешен!

Лято

Пак газя пясъка на детството, преплетен с разноцветни стъкълца от счупени бутилки, проблясващи на слънцето. Хладния, свеж въздух донася аромат на ягоди от шатрата за плодове до пътя - пълното доказателство, че лятото измести пролетта. Ура за отбор ягодка!