четвъртък, 29 декември 2011 г.
понеделник, 26 декември 2011 г.
събота, 29 януари 2011 г.
За брака, феминизма и жените
На Пламен (Шеки)
Пак тръгвам по баира над стоматологията. Ключа е на същото място. Влизам в двора и се качвам по витите стълбички на втория етаж. Чукам на прозореца. Няма никой. Вътре работи калорифера. Изчаквам половин час пред входната врата. По баира се задава Шеки. Влизаме вътре. Нощеска са пили с приятел вино. След безуспешни опити да източим още нещо от кутията „Поморийско” взимам кухарката (класическа китара с широк гриф и пластмасови струни) и се опитвам да свиря „испансаката балада” – минорната част. Шеки ме гледа в ръцете – „Не си движи цялата китка като свириш разложени акорди – грозно е! Свиренето трябва да е грациозно!” Отказвам се. Виното развързва езика на Шеки: „Какъв е тоя Ницше? Опитвал се да си отговори на въпроси на които и господ не може да си отговори и умрял от умопомрачение – казва – всички гледат към звездите, галактиките, а какво става тука между нас им се губи.
И жените – искат да имат дете от тебе и после можели и сами. Прекалено много трудности. Прекалено много компромиси трябвало да правят за да са с тебе. Любов? Не е ли това любов – да е до мене тая жена. Нали в „добро и зло”, в „радост и грижи”! Ама нямал си пари, не си можел да издържаш семейство! Нали за това сме заедно – да решим проблемите. Само да се обичаме!
Тя изкарвала повече пари от тебе и това я правело независима. Можела без тебе. И не е въпроса кой да измие чиниите или да пусне пералнята. Не пречи това да си и ти! Какво пречи като си бачкал като животно 8 или 12 часа, да се прибереш в къщи и да изпиеш една ракия с туршийка. Ама селско било! Голема работа!"
„In vino veritas!” си казваме и аз си тръгвам. Нямам смелост да кажа това, което каза той. Не съм си го и помислял. Ще чакам да си намеря добре платена работа и някоя дама да си каже „Да той става за глава на семейство!”. Скоро – има няма стотина години :). Само да сме живи и здрави!
Абонамент за:
Коментари (Atom)