P.S. - Vangelis

Иска ми се да сложа моя подпис на белия лист.

Да затрия съмнението живеещо във мене - извикано на бис!

Дълбоко да поема дъх,
пълен на вятъра със аромата.
Да пусна всеки който плюе в мен,
да бъде пръв, защото там е самотата.

Да имам моя дом и както казват, "моя стряха".
Да остарея без да се смаля.
Да не досаждам на децата.
И в последния ми миг да не умира дори и сбъдната мечтата!

Една спокойна тиха красота,
издига ни над близката борова гора,
над кварталната сладкарница,
в която мъжете пият бира
и виждаш червения, кръгъл залез -
луничка на момиче в невинното безкрайно лято!

Всичко е любов

Уморих се да се взирам в слънцето.
Не открих неговата география.
Не запомних континентите му
и океаните от лава.
Толкова кръгло и голямо,
прилично на планета,
но светещо и топлещо.
Заслепи ме и сега го виждам дори,
когато не гледам в него.

Надпревара с времето

Чета сричайки.

Преполовил живота си –

уча азбуката.

Или математика:

Обичам те – обичаш ме – плюс.

Мразя те – мразиш ме – минус.

Плюс и минус е минус.

Минус и плюс – минус.

Двоичен код от

обичам и мразя те,

вместо единици и нули.

Живота ми – два байта.

Една наносекунда, програмно време –

докато всичко се събере и извади.

1 или 0 ?

Кратко и ясно,

без всякакъв смисъл.

Моят свят

Искам да живея там, където горещия тъмносин здрач се спуска над града и сгрява сърцето ми. Там където фаровете на колите и микробусите са очи на странни добри същества. Там където емблемата на Шел е просто една мидичка изхвърлена на брега от вълните, от които  изкачат разхвърляйки пръски делфини. Там където всеки предмет е жив и излъчва доброта. Там където Слави (Трифонов) не може да дойде с джипа си или поне би изглеждал смешен!

Лято

Пак газя пясъка на детството, преплетен с разноцветни стъкълца от счупени бутилки, проблясващи на слънцето. Хладния, свеж въздух донася аромат на ягоди от шатрата за плодове до пътя - пълното доказателство, че лятото измести пролетта. Ура за отбор ягодка!